Как минната дейност може да промени подземните води: нива, количества и какво означава това за хората

Под земята има ‘невидима инфраструктура’ от вода

Подземната вода подхранва извори и чешми, държи живи потоците през сухите месеци (т.нар. базисен отток), и захранва кладенци и каптажи. В много селища – особено в планински, полупланински или карстови райони – питейната вода идва от извори или от плитки водоизточници. Точно тези източници са най-чувствителни към промени във водните нива и количества.
За да придобием по-ясно представа за подземните води, трябва да поясним, че те не текат като реки (освен в редки случаи), а представляват вода, която запълва пукнатините в почвата и скалите. Тя се натрупва от валежите, които попиват в земята, и се движи бавно към по-ниски точки от релефа, където излиза като извор или подхранва река. Нивото ѝ може да се повишава или понижава в зависимост от валежите и от човешки намеси.

Депресионната фуния и изчезващи извори

Когато се разработва открит или подземен рудник, добивът постепенно навлиза в по-дълбоки слоеве на земята и често пресича водоносни пластове. Подземната вода естествено се стича към по-ниските части на терена, а рудникът се превръща в такава нова „ниска точка“. За да не се събира вода в зоната на добива и да не се създава риск за безопасността, се налага отводняване – изпомпване или отвеждане на вода. То понижава нивото на подземните води в района и може да създаде депресионна фуния. 
Подземната вода винаги се движи от по-високо ниво на налягане към по-ниско ниво на налягане. Когато водата се изпомпва, налягането в района спада и околната подземна вода започва да се движи към тази зона с понижено налягане. Точно това движение е т.нар. депресионна фуния. Така се променя естествената посока на подземния поток и нивото в съседните кладенци и извори може да спадне.

Защо това е важно за хората?

Защото един извор “работи” само, ако  нивото на подземната вода е по-високо от мястото, където водата излиза на повърхността.Ако нивото падне под точката на извора, водата вече няма достатъчно натиск, за да изтича навън – дебитът намалява или изворът пресъхва. Същото важи за полски и горски чешми, както и за плитки каптажи – те са най-близо до повърхността и реагират първи.

U.S. Geological Survey (USGS) документира случаи, в които минното отводняване води до значими спадове и промени в режима на подземните води (Berger, 1995). Това не означава, че всяко отводняване непременно ще засегне населено място – обхватът зависи от геологията (проницаемост, пукнатинност, карст), от интензитета на помпене и от времето.
Важно е и как следим нивата. USGS обяснява връзката между промяната на водното ниво и запасите  във водоносния пласт: Когато нивото пада, това обикновено означава, че част от натрупаната подземна вода се източва и запасът, който иначе би подхранвал извори и потоци намалява.  (Mast, 1999).

Как се усеща това на терен

Хората най-често разбират, че има проблем, когато започнат да се натрупват различни промени, които се появяват в определена последователност:
·        Полски и горски чешми започват да текат по-слабо, особено през лятото и ранната есен.
·        Изворни каптажи дават по-малко вода; водни режими се удължават, а налягането в мрежата пада.
·        Плитки кладенци  – нивото пада, помпите засмукват въздух или дебитът рязко намалява.
·        В най-сухите периоди част от изворите пресъхват, а някои се ‘ преместват’ – появяват се по-ниско по склона.

Какво става с количествата? Кога водата изчезва, дори да има валежи?

Колко вода има под земята не зависи само от това дали вали. Важно е каква част от дъжда попива, колко се задържа в почвата и скалите и къде излиза отново на повърхността – като извор или постоянен приток към река. Минната дейност може да промени този баланс по няколко начина.

Прихващане на подземния поток
 Независимо дали рудникът е открит или подземен, изкопът и дренажните системи започват да действат като нов изход за подземната вода. И в двата случая зоната на добива може да достигне значителна дълбочина. Така при подземен рудник водата навлиза в тунелите и шахтите, а при открит рудник се събира в самия изкоп. Поради гравитацията и пониженото налягане в зоната на изпомпване водата се насочва към тази най-ниска точка и се събира на дъното на рудника, вместо да подхранва естествените извори и потоци. Ефектът се усеща най-силно при малки водосбори и при извори с ограничен запас – там спадът може да е сезонно драматичен.

Намаляване на базисния отток към реки и потоци
През сухите периоди реките често се поддържат от подземната вода – това е базисният отток. Ако отводняването понижи нивото и промени естествената посока на движение на водата, този постоянен приток към реката може да намалее.  В научната литература има примери, при които е изчислено, че минното отводняване води до измеримо намаляване на водата, която подземните води подават към близка река (Güloğlu et al., 2021).

Защо малките източници са най-уязвими

Големите водоносни системи съхраняват повече вода и затова са по-устойчиви на временни спадове. Малките извори, плитките каптажи и сезонните чешми разчитат на ограничено количество вода и реагират по-бързо. При тях дори малък спад в нивото може да доведе до пресъхване, особено в години със суша.

Български примери: какво показват публичните и научни източници

Асарел–Медет / Медетска–Тополница: защо формата на замърсителите има значение
При минни райони се говори не само за количества и нива, но и за качество. Научна публикация за мината на Асарел-Медет показва, че химичната форма, в която се намират елементите във водата, определя дали те остават разтворени, колко лесно се пренасят с водата и какъв потенциален риск могат да представляват  (Rabadjieva et al., 2009). В изследването се проследяват концентрациите и формите на различни метали, свързани с минната дейност. Резултатите показват, че макар общите концентрации да намаляват надолу по течението, делът на свободните метални форми се увеличава. Тези свободни форми по-лесно се усвояват от живите организми  и затова могат да бъдат по-токсични.
За влиянието на р. Медетска върху р. Тополница има българска публикация с обобщение на мониторингови наблюдения (Mihaylova et al., 2021). Изследването показва, че водите на р. Медетска, повлияни от стария рудник „Медет“, са с ниско pH и повишени концентрации на метали и сулфати. При вливането ѝ в р. Тополница се наблюдава влошаване на качеството на водата, включително спад на pH и увеличение на концентрациите на мед, цинк и манган. Освен това се установява промяна в химичните форми на металите – след смесването на водите нараства делът на свободния йон Cu²⁺ (меден двувалентен йон), който по-лесно се усвояват от живите организми и е по-токсичен. Този пример показва как минните източници могат да променят химичния състав на повърхностните води. В речните долини, където реката и плитките подземни води често са свързани, подобни процеси могат да имат значение и за подземните водоносни слоеве.

Челопеч: защо мониторингът на хвостохранилища е важен и за подземните води
Публикация за Челопеч показва как чрез геофизични методи може да се проследи колко вода се съдържа в хвостовия материал и как се променя водното ниво в съоръжението. Подобен мониторинг е важен, защото контролът върху водата в хвостохранилищата е ключов за предотвратяване на потенциално просмукване и миграция на разтворени вещества към подпочвените води (Tomova et al., 2025).

Крумовград (Ада тепе): публични данни за воден мониторинг
При Ада тепе (Крумовград) се прилага подробна система за мониторинг, която включва както повърхностни, така и подземни води, включително сондажи, пиезометри и питейни водовземания. Данните се публикуват ежегодно и позволяват проследяване както на нивата, така и на химичния състав на водите. Подобен подход показва как може да се организира публичен контрол върху потенциалните въздействия от минната дейност.(DPM Krumovgrad, 2023).

Какво може да се очаква в Брезник: прогнози, експертни оценки и последващи събития

Инвестиционното предложение за подземен добив на златосъдържащи руди от находище „Милин камък“ е разгледано в Доклад за ОВОС  от 2012 г. В раздели 4.2 и 5.2 от Доклада са анализирани подземните води, очакваното отводняване на рудника и потенциалното въздействие върху източници за питейно-битово водоснабдяване.
При подземен добив експертите предвиждат необходимост от контролирано отводняване. Хидрогеоложката логика показва, че това може да доведе до формиране на депресионна зона и понижение на пиезометричните нива в околните водоносни хоризонти.

Очаквани механизми на въздействие
• Понижаване на нивата на подземните води в зоната около рудника.
• Намаляване на дебита на плитки извори, полски и горски чешми.
• Потенциално намаляване на базисния отток към повърхностни водни тела.
• Окислителни процеси в рудното тяло и възможна мобилизация на метали - желязо, манган и др. (Освобождаване и преминаване на метали във водата при излагане на рудата на въздух и влага.).
В хидрогеоложките оценки към ОВОС е разгледана и възможността от неблагоприятни последици за местни извори при бъдещото разработване на находището.

Обвързване с последващи събития

В годините след изготвянето на Доклада за оценка на въздействието в публичното пространство се появиха сигнали за намаляване на водните количества и отклонения в качеството на водата в Брезник, включително повишени концентрации на манган (БНТ, 2025).

Макар причинно-следствените връзки да изискват детайлен научен анализ и дългосрочни мониторингови данни, подобна последователност от събития – започване на минни дейности, понижение на водни нива и сигнали за количествени и качествени отклонения – е описвана в международната литература при случаи на минно отводняване.

Това подчертава необходимостта от публичен и независим мониторинг на подземните води в района на Брезник, с проследяване както на количествени показатели (нива, дебити), така и на качествени (манган, желязо, сулфати, pH и др.).

Източник: Доклад за ОВОС „Добив и преработка на подземни богатства… находище „Милин камък“, Брезник (2012)

Какво да следим: индикатори за нива и количества

Няколко индикатора са особено полезни за обществена информираност:

• Водни нива в наблюдателни сондажи (специално изградени само за наблюдение на водните нива сондажи) и кладенци (периодично или с автоматични логери).
• Дебит на ключови извори и каптажи – измерван по един и същ начин през сезоните.
• Режим на водоснабдяване (часове вода/ден) – като индиректен индикатор за количествен натиск.
• Базисен отток на близък поток в сух сезон – ако има данни или локални наблюдения.

Какво можем разумно да изискваме

• Карта на пунктовете за мониторинг (сондажи, извори, реки)  и обяснение защо са избрани.
• Публични резултати поне сезонно: нива, дебити и ключови показатели за качество.
• Ясно определени стойности, при които се задейства проверка или мерки (например ако нивото спадне под определена граница или ако концентрацията на даден елемент се повиши над допустимата).
• План за алтернативно водоснабдяване при криза (водоноски, резервни източници).

Европейските правила изискват предотвратяване на влошаване на подземните води и контрол на замърсяването (European Parliament and Council, 2000; 2006).

Работата на експертите ни и създаването на тази статия са част от дейности по проект “Заедно за природата”, с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на българска фондация Биоразнообразие и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.