bg en

„Доброволчество по мярка“ и споделеният опит на БФБ

доброволчество
30.03.2023
На 28 март 2023 г. се проведе онлайн среща за членовете на Български дарителски форум (БДФ) от поредицата „Ателие за дарители“. Темата на дискусията беше „Доброволчество по мярка“ и е в отговор на конкретни въпроси и запитвания от страна на членовете на Дарителския форум, свързани с различни аспекти на организиране на доброволческия процес и възможността по-добре да се ориентират в „морето“ от каузи и проблеми, за разрешаването на които могат да помогнат с даряването на доброволен труд. 

В срещата взеха участие повече от 15 организации-членове на БДФ, а специални гости, които екипът на Форума покани да представят своя опит, бяха: 
•            Наталия Иванова от доброволческата платформа TimeHeroes;
•            Румяна Иванова от Българска фондация Биоразнообразие;
•            Ясен Цветков от Национална асоциация на доброволците в Република България;
•            Миряна Маламин-Сирийски от фондация „Светът на Мария“.

По данни на TimeHeroes (платформа, която среща доброволци и каузи от цялата страна), за последните 10 години ръстът на хората, въвлечени в доброволчески инициативи в България, нараства от 10 на 24%, което ясно показва, че доброволчеството е все по-разпознато като начин да реагираме на проблеми, да подкрепяме каузи и да променяме средата около нас. 

Приоритетите на доброволците се променят спрямо обществено-политическата и икономическа ситуация, както и при разразяването на бедствия и кризи, които съпътстват живота ни в последните години. Със засилен интерес се ползват екологичните и социални каузи (особено тези за подкрепа на самотно живеещи възрастни хора), както и каузи, свързани с материална подкрепа за силно уязвими групи. 

В платформата TimeHeroes са регистрирани близо 92 000 души и това само по себе си е знаково за желанието и енергията на хората да бъдат полезни с труда си. Всички те са спонтанни доброволци – хора, които обикновено не са организирани от компанията си, а влизат в платформата индивидуално, с ясното съзнание да подкрепят кауза и хора в затруднение, които припознават като най-нуждаещи се. 

TimeHeroes подготвят каталог на организации, които търсят доброволци и имат интерес към корпоративно доброволчество. Той ще е в помощ и на компаниите, които искат да планират по-структурирано бъдещите си инициативи, да заложат по-дългосрочни цели и постигнат устойчив ефект от доброволческите дейности на своите служители. Самите TimeHeroes се специализират в това да „отменят“ приемащите граждански организации и да се грижат за цялата логистика (транспорт, санитарни нужди, екипировка и инвентар), така че приемащата организация да може да се концентрира върху специализираната теренна работа. 

Според Ясен Цветков от Национална асоциация на доброволците в България (организация, която подпомага процеса по създаване, поддържане и развитие на активна и ефективна мрежа от доброволци), управлението на кризи  е постоянен процес. Той започва с превенция,  защото кризата изисква незабавна реакция по предварително подготвени протоколи за действие с участието на доброволците. А когато времето за спешна интервенция отмине, трябва да се работи за възстановяване и минимизиране на последствията ѝ, а след това – за превенция на нова подобна ситуация. 

Във всеки етап от управлението на кризи могат да бъдат въвлечени доброволци, но за да бъде ефективно и безопасно участието им, е нужна сериозна подготовка за тяхното координиране и осигуряване на безопасност. Според Ясен Цветков добрата организация е ключът към успеха в постигане на висока ефективност от доброволческите усилия и удовлетвореност от предоставената подкрепа. Затова е важно институциите и организациите да подобряват своето взаимодействие за създаването на протоколи за действие по време на криза, за да бъде по-навременна, ефикасна и ползотворна доброволческата дейност. Тази съгласуваност от една страна допринася за адекватни действия, свързани с овладяването на кризисната ситуация и разпределяне на отговорности и задачи на всички заинтересовани и въвлечени екипи от хора, но от друга и обслужва нуждата за ефективна координация и ясни насоки в т.ч. и организационна помощ на всички доброволци, откликнали да помогнат – независимо дали са организирани или спонтанни.  

Румяна Иванова от фондация „Биоразнообразие“ сподели опит в посрещането и координирането на големи групи корпоративни доброволци, които искат да вложат личен труд в дейности по опазване на природата, биоразнообразието и климата. Според нея има положително развитие в разбиранията на представителите на бизнеса при организиране на корпоративни доброволчески инициативи и повече доверие в експертизата на граждански организации, които са специализирани в опазването на природата и организирането на доброволчески инициативи. Напоследък все по-често инициативите идват отдолу-нагоре – от самите служители, които все по-осъзнато искат да допринасят за опазването на природата, Най-честата препоръка към компаниите от екипа на фондацията е доброволстващите служители да бъдат организирани в малки групи и на различни места, така че да се отчитат спецификите на терена, да се щади природата и предварително да бъдат обсъдени различни нужди, т.е. от каква помощ най-вече има нужда в определения момент, на определеното място а не например да се настоява да се садят дръвчета без това да е съобразено с периода от годината или мястото на случване на доброволческата акция, каквато практика е имало преди време. 

Като добър пример за ползотворно взаимодействие със социалноотговорни компании в организирането на доброволчески инициативи Румяна Иванова посочи дългогодишното партньорство с НРЕ. За тяхна предходна доброволческа акция фондация „Биоразнообразие“ предлага трудната, но важна задача да почистят опожарената инфраструктура на Драгоманското блато, която те приемат и осъществяват така, че  постигнат търсения положителен ефект за защитената зона. Обикновено компанията покрива разходите по цялостната организация на доброволческата инициатива, вкл. И за инвентар – лопати, кирки, ръчни колички и често те се даряват на самата защитена зона, коментира още Румяна Иванова. В случая с НРЕ обаче, често самите служители покриват разходите по осъщестяване на инициативата, което на този етап е по-скоро изключение, отколкото практика.

Миряна Маламин-Сирийски от Error! Hyperlink reference not valid. (фондацията подкрепя хора с интелектуални затруднения за развитие на трудови и житейски умения) раздели доброволците за тяхната кауза на два типа. Дългосрочните доброволци са важна част от работата на фондацията и имат дългосрочен принос към нейната мисия; те поемат траен ангажимент в подкрепа на младежите, с които фондацията работи. По-значителен е броят на доброволците, които се включват спорадично в различни работилници, организирани съвместно с Дневния център към фондацията, „за да преживеят едно позитивно и обогатяващо общуване, както и да научат повече за живота на хората с интелектуални затруднения“. Според Миряна Сирийски ключово в процеса по организиране на доброволческа инициатива е да не подценяваме необходимостта от предварителна подготовка по всеки аспект от процеса, както и да образоваме доброволците в различните специфики на проблема, който организацията, работеща за дадена кауза, се опитва да реши. 

Участниците в дискусията се обединиха около няколко важни предпоставки, които могат да направят доброволческите инициативи по-успешни и смислени:
  • развитие на капацитета на екипите и от двете страни – и на приемащата организация, и на компаниите, които искат да въвлекат техните служители в доброволчески дейности;
  • надграждане на знанията и доброволческата култура, които позволяват на всички участници, били те индивидуални или организирани,  да бъдат сензитивни за реалните нужди на групите хора, на които помагат или на природата и да се вслушват в съветите и препоръките на гражданските организации, които работят целенасочено и дългосрочно по съответната тема;
  • приемане на Закон за доброволчеството, който по-скоро да бъде базисна рамка за структуриране на организацията по даден доброволчески процес, както за доброволците, така и за работодателите. Законът обаче не бива да има ограничаващи функции, а по-скоро да дава насоки и рамка. В него е необходимо да бъдат включени и възможностите за даряване на експертиза и интелектуален труд, а не само на физическа помощ, както и да се направи опит този труд да бъде остойностен.