Може би именно затова напоследък чуваме за все повече казуси, в които местни общности от малки населени места се обединяват в желанието си да защитят домовете си от инвестиционни проекти, които заплашват чистата природа, заради която са избрали даденото място за свой дом.
Това е историята и на Брезник. Малко градче в Граовско, сгушено между хълмовете Стража, Брезнишко бърдо, Гребен и Црънча.
„Прекрасно място с красива природа, кристален въздух и множество извори с чиста вода“ – така го описва Г. П., местен жител.
За красивата природа край Брезник С. И. казва:
„Любими места са ми Бърдото, Желязната чешма, кладенецът в Гърло, Слаковският язовир, Любаш – целият регион е много див и хубав за разходки. “
А Г. П. допълва:
„Харесвам много района на ридовете Гребен и Црънча на Завалска планина. Ходя често и с голямо удоволствие. Мястото попада в новата площ за търсене и проучване за златодобив, което ме ужасява. Някогашни чести дестинации като язовир „Слаковци“, хълм Бърдото (южен склон), изворът в Сопица вече не посещавам, заради язвата на цялата община – златодобивния рудник „Милин камък“.“


Мината се появява в размислите и на много други местни хора. Те споделят, че страхът от дейността ѝ им носи тягостно чувство и ги кара да отбягват кътчета, които преди са им носили радост.
През последните години част от жителите на Брезник се обединяват в сдружение „Земя – за екоустойчивост и местна яснота“. То събира и споделя информация за минния проект, работи с експерти и защитава правото на хората да бъдат информирани и чути. В момента сдружението води и съдебна жалба срещу разширяването на мината без изготвена оценка за въздействие върху околната среда.Темата за мината е сложна, защото, както всеки малък град, и Брезник през годините се е сблъсквал с проблеми като липса на работни места, преселване на млади хора към по-големи градове и др. Когато през 2013 г. става ясно, че ще има мина за златодобив, тя обещава просперитет и нови работни места.
След първоначалните дейности обаче реалните работни места се оказват не толкова много, а хората започват да се питат дали проблемите с водата, които усещат, не са свързани с дейността на мината.
Те си припомнят построяването на язовир Красава през 1985 г. и вярата, че град Брезник вече няма да има проблеми с водата.
Но пътищата на водата, особено под земята, са сложни и понякога непредвидими. Подземната вода запълва пукнатините в почвата и скалите. Тя се натрупва от валежите, които попиват в земята, и се движи бавно към по-ниски точки от релефа, където излиза като извор или подхранва река. Нивото ѝ може да се повишава или понижава в зависимост от валежите и от човешки намеси.
През есента на 2024 г. започва сериозен проблем с водата в градчето. Обявен е воден режим, който е в сила и до днес.
„През лятото на 2025 г. ситуацията стана бедствена“, споделя местен жител.„Нивото на манган и арсен в питейната вода превиши драстично нормите. Появи се и бактериално замърсяване. Водата беше обявена за негодна за използване за всякакви нужди, освен санитарни. Питейна вода се доставяше с водоноски, но в крайно малки количества.“
Хората, които живеят в града, признават, че това им носи много напрежение и стрес. Тези, които живеят в близките села и имат възможност да заделят средства, се спасяват сами – изграждат сондажи, системи с хидрофор и др.
За да помогнат на хора в нужда, през 2025 г. местните започват кампании за осигуряване на туби с питейна вода, но това не е устойчиво решение.
Намират друг вариант – да направят сондаж и да изградят обществена чешма в двора на храм „Св. Георги Победоносец“. Но необходимите средства са много.
Затова брезничани започват нова кампания – за събиране на средства за изграждане на обществена чешма. Надеждата им е, че при евентуален нов режим през лятото това ще помогне на хората да имат постоянен достъп до вода. „Една надежда, че има шанс за промяна“, споделя Е. А.
Заедно с това, от сдружение „Земя“ събират средства и за правната защита по казуса с разширяването на мината.


Най-ценното в такива съвременни приказки е, че хората се обединяват. А „когато хората се обединят зад справедлива кауза, се превръщат в сила, която променя света към по-добро“, казва Г. П.
Работата на експертите ни и създаването на тази статия са част от дейности по проект “Заедно за природата”, с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на българска фондация Биоразнообразие и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.

