Проектът „Не обръщай другата буза“ е насочен към активисти, граждански организации и журналисти, обединени около каузата за опазване на българската природа. Чрез серия от инициативи и обучения той ще създаде ключови умения в участниците за организирана реакция срещу делата-шамари, насочени срещу природозащитните организации и гражданското общество.
Броят на делата-шамари в Европа расте, като този похват се утвърждава все повече и повече като част от арсенала на големи бизнеси, предприятия, политици и местни власти срещу гражданския активизъм. Става дума за т.нар. стратегически дела срещу участието на обществеността, известни също като дела-шамари (абревиатура от английското SLAPP или "шамар"). Ефектът от такива дела или дори самата заплаха от такова дело върху гражданското участие при защита на обществения интерес е смразяващ.
Проектът ще стартира с две обучения:
- на 12-13 април 2024 г. в София и
- на 19-20 април 2024 г. в Бургас
Всяко от обученията ще събере 15 активисти, ангажирани или работещи по темата на околната среда. По време на двудневните обучения опитни адвокати, правозащитници и съдии ще помогнат на активисти и журналисти да повишат своите правни знания, да придобият умения за разпознаване, превенция и бърза сигнализация в случай на дело-шамар срещу тях.
Два актуални примера от българската практика са делата-шамари на „Лев инс” срещу Медиапул за 1 000 000 лева – което Лев инс загуби на първа инстанция през януари 2024 г., и делото-шамар на АЕЦ „Козлодуй” срещу бившата служителка и медицинска сестра Наталия Станчева и майка й за 500 000 лв. Двете жени чрез заявления за достъп до обществена информация разкриват, че на територията на АЕЦ от десетилетия е функционирала нерегламентирана поликлиника за служителите в непосредствена близост до пети реактор на АЕЦ. Наталия е уволнена, а двете с майка й са обвинени, че са злоупотребили с конституционното си право на жалба. На 11 януари 2024 г. АЕЦ „Козлодуй” заведе иск срещу двете жени за 500 000 лв., но го оттегли няколко дни по-късно след като Асоциацията на европейските журналисти – България и Програма „Достъп до информация” призоваха за спешната намеса на Комисията на защита на личните данни, като органът определен да осигурява защита по новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
Какво представляват делата-шамари/SLAPPs
- Дела-шамари се водят най-често срещу активисти на гражданското общество и журналисти
Най-честата мишена на дела-шамари стават индивидуални активисти, журналисти, както и неправителствени организации и медии, които разкриват корупционни практики и други нарушения в ущърб на обществения интерес. Срещу тях се завеждат съдебни искове, често за огромни суми, с цел да бъдат очернени и разкарвани години наред по съдилища и да бъдат изтощени от дълги съдебни битки. Много често докато текат делата, се запорират сметките им. Целта на тези дела не е да бъдат спечелени, а да заглушат и сплашат критичните гласове. В действителност, 85% от гражданските и наказателните дела-шамари срещу журналисти са спечелени от тях, сочат резултатите на анализ на Антикорупционния фонд.
- България е на едно от челните места в Европа по брой на дела-шамари
На предпоследно място в ЕС по свобода на медиите (годишна класация на Репортери без граници за 2022 г.) и по корупция (годишна класация на Транспаренси интернешънъл за 2022 г.), България заема едно от челните места по дела-шамари. Страната си дели четвърто място с Франция в ЕС по брой на дела-шамари за периода от януари 2022 г. до август 2023 г. Тази информация е представена в доклад, изготвен по поръчка на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в
Европейския парламент (вижте доклада тук).
- Делата-шамари създават все по-голяма опасност за демокрацията в Европа
Броят на делата-шамари в Европа расте, те стават все по-зловещи и се насочват към все повече журналисти и активисти, според последния доклад на Коалицията срещу SLAPP в Европа (CASE). Коалицията алармира, че делата-шамари създават все по-голяма опасност за демокрацията в цяла Европа (вижте доклада тук).
Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Холандския хелзинкски комитет. Европейският съюз и предоставящият орган (Холандския хелзинкски комитет) не носят отговорност за тях.