Региони, важни за опазването на биоразнообразието
Начало >> За работа >> Региони, важни за опазването на биоразнообразието
Рила, Пирин, Стара планина

Рила, Пирин, Стара планина – най-високите наши планини. Приютяват в себе си едни от девствените екосистеми в България, крият спомените на ледниковия период и са едни от най-посещаваните, познати и обичани планини в България. С височини над 2000-2900 м. те обхващат цялото разнообразие на горски екосистеми, алпийски местообитания, циркуси и образувания от плеистоцена, когато са били пленени в жестоката прегръдка на ледовете, завладели по това време почти цяла Европа. Именно от тогава и до днес в тях са запазени едни от последните убежища на ледниковите флора и фауна – глациалните реликти.
Рила, Пирин и Стара планина са и едни от районите с най-богато биологично разнообразие. Те са центрове на видообразуването, което е във връзка и с големия процент на ендемични видове, срещащи се в тези планини. Обявяването на национални паркове Рила, Пирин и Централен Балкан е една от предпоставките за запазването на уникалното биоразнообразие и природа на най-високите наши планини.

Рила и Пирин

Рила и Пирин са формирани главно през неогена, а окончателното оформяне на планините е завършило с края на ледниковия период преди около 18 000 г. Характеризират се с изключително добре запазените гори от различен тип – смесени широколистни, букови, смесени, иглолистни. Едно от най-големите богатства на тези планини са алпийските зони, съхраняващи последните местообитания на алпийските видове на Балканския полуостров. Символ на Рила и Пирин са изумрудените им планински езера, спомен от ледниковия период, даващи началото на най-големите реки на България – Марица, Искър, Места.

Стара планина

Стара планина е значително по-стара планинска верига, оформена през палеогена. Тя е част от Алпо-Хималайската планинска верига. Образувала се е вследствие натиска, който Балканския полуостров оказва върху континента от юг, затова гънките на планината са насочени на север. Стара планина съхранява най-големите и стари букови гори в Европа. Тук е и най-високият водопад на България – Райското пръскало, обширни и богати високопланински пасища. Балканът е и една от планините с най-богато културно-историческо наследство.

Западни гранични планини

По цялото протежение на западната граница на България са разположени много малки, но непознати и малко популярни планини – Краище, Верила, Руй, Малашевска, Осоговска, Огражден, Влахина и др., извисявайки високите си била като стражи. По билата на тези планини преминава държавната граница на България с Република Сърбия и Република Македония. Макар неизвестни и загадъчни, тези планини са много красиви, с прекрасна и съхранена природа, с чисти реки и стръмни, високи върхове, с уникални растения и животни. Фактът, че са разположени на границите на България ги прави важни екологични коридори, с голямо значение за оцеляването на много видове. Липсата на големи населени места в тези планини е довело до запазване на чистотата и девствената им природа, предоставяйки добри условия за нетрадиционен туризъм.

Славянка, Беласица

Славянка и Беласица са едни от най-интересните планини в България. Извисявайки се почти от морското ниво до над 2000 м н.в. те впечатляват с огромната си мощ и височини. Девствената им природа е съхранила в себе си едни от най-интересните гори и растителни съобщества, многобройни ендемити и застрашени видове. Уникални са горите от бяла и черна мура, от обикновен кестен, смърчовите гори и силно повлияните от средиземноморския климат растителност и животински свят. Множество са южните видове, както и тези, които могат да се срещнат единствено тук. С най-високи върхове Радомир в Беласица – 2029 м н.в. и Гоцев връх – Славянка – 2212 м н.в., билата на двете планини изглеждат пусти и голи, но приютяват богато биоразнообразие. В тези планини са едни от последните находища на пиринския чай, дългошпорестата теменуга, венерин косъм, славянско котенце и много други.

Източни Родопи, Сакар

Сакар и Източните Родопи са неповторими образци на нашата природа. Ниските хълмове на Сакар са заоблени и голи, но съхраняват в себе си множество представители на средиземноморската флора и фауна. Въпреки силно променената от човека природа, Сакар е съхранил екологичните си връзки и е запазил важното екологично значение като местообитание на най-застрашените в Европа и света грабливи птици. Тук е “Царството” на царския орел. Множество са и редките представители на влечугите, някои от които имат тук най-плътните и добре запазени популации – тънък стрелец, пъстър смок и др. Лалугерът, който е основна хранителна база за множество птици има едни от най-плътните си популации в Сакар.

Източните Родопи

Източните Родопи, макар и част от планината Родопи се отличават силно от тях. Характерният пейзаж на планината с високите си скали и чувството за суша и пустота, всъщност е хранилище на богато биоразнообразие. Уникалният релеф, съчетан с различните климатични влияния от континента и Средиземноморието, са превърнали Източните Родопи в място, където си дават среща представители на различни по произход и разпространение видове. Източните Родопи, пощадени от унищожителното човешко влияние са се запазили като едно от малкото места в Европа, където все още живеят “санитарите на природата” – лешоядите. Тук са “царствата” на влечугите – гущери, змии, костенурки, на големите бозайници – вълк, елени, сърни, на много редки и красиви растения – триразделнолистният ериолобус, голата и жлезистата кумарка, провансалският салеп, дремниковият главопрашник...

Струма и Места

Струма и Места едни от най-интересните и все още чисти и запазени реки в България. Прорязвайки Югоизточния ъгъл на страната, разделени от могъщите дипли на Рила и Пирин, двете реки с право могат да се нарекат “Българската Месопотамия”. И макар да не могат да съперничат по богатства на древната държава, техните поречия са по-богати на живот от всяко друго кътче на страната. Живописните дефилета, ждрела и каньони са подложени на силното влияние на средиземноморския климат, което е позволило тук да се разпространят типични за Средиземноморието растителни и животински видове. Чистите и все още неукротени води на Струма и Места са дом на много видове риби. Поречията на двете реки са истински рай за влечугите и земноводните, а над тях преминава голямата прелетна магистрала на птиците Via Aristotelis, което обуславя голямото разнообразие на птици в района. Много са и редките и застрашени видове растения, като тук могат да се срещнат растителни съобщества, характерни за Средиземноморието, от периода преди да бъде унищожено от туристическата индустрия.

Тракия и Тунджа

Долините на Марица и Тунджа днес са едни от най-обширните равнини, съхраняващи богато биологично разнообразие. В миналото заети от Magna Silva Bulgarica – огромната равнинна гора, простирала се в тези части на страната. Сега от нея са останали само незначителни островчета всред безбрежните ширини на Тракия, но и те говорят достатъчно за безбрежността на тази гора. Двете долини съхраняват изключително биоразнообразие. Тук са и едни от последните остатъци на крайречните заливни гори. Растителността и животинския свят са силно повлияни от средиземноморския климат, нахлуващ по долините, но и от суровите континентални влияния. Тук са се запазили много ендемични и редки видове и макар, че Тракия от векове е една от най-плодородните части на България, и макар, че човекът силно е повлиял на нейната природа, все още има места, където може да се видят истинските и неподправени красоти на природата на тази част на страната ни.

Черноморско крайбрежие

Черноморското крайбрежие, за съжаление е едно от местата, които губим с най-голяма скорост. Унищожителният „туризъм”, липсата на планиране и разумно използване на природните ресурси, липсата на загриженост за това какво ще оставим на децата си, са част от причините да загубим безвъзвратно и завинаги места, несравними с никои други по света.
Безкрайните пясъчни плажове, дюните, скалите, крайморските поляни и горички с обрулени от ветровете корони, устията на реките и лонгозите, крайморските езера и блата са на път да се превърнат само в спомен. Уникални образци на българското биологично разнообразие и паметници на световната природа всеки ден изчезват от картата на нашето Черноморие. На тяхно място идват сиви бетонни хотели, претъпкани плажове с унищожена растителност, замърсени реки и пресушени блата. Все още обаче има девствени кътчета, места, където човекът все още не е протегнал своите ръце, места, където все още може да се види цвета на природата и красотата на Черно море.
Нашата обща мисия е да направим всичко възможно, за да спасим това, което е останало, не само по крайбрежието, но и във всички райони на България. Това е нашата природа и тя има нужда от нас СЕГА! Утре вече ще бъде късно!

Витоша

Всяка столица по света има своите богатства. Дворци, съкровища, галерии, музей, останки от величествени времена, модерни сгради, известни паметници. Освен всичко това, София притежава едно непознато за други столици богатство – планина. Една от най-познатите и обичани български планини – Витоша, извисява могъщият си 2000 метров купол над най-големия български град. На една ръка разстояние, Витоша пленява с прекрасните гори, със следите от ледниковата епоха, с безкрайните високопланински поляни, с дълбоките снегове и цветни пролети. С течение на времето, запазвайки своята неповторима природа, Витоша се е превърнала в едно своеобразно училище. Училище за нас и децата ни. Училище за това, което имаме и това, което можем да загубим. Училище за българските красоти, неподправени и истински, училище за обич и загриженост. Всъщност Витоша, освен своите несметни природни богатства, притежава най-важното – обичта на българина към природата.

Странджа

Една от най-непознатите и тайнствени планини на България. Разположена в Югоизточния ъгъл на страната, обградена от Черно, Мраморно и Егейско море тази планина е истински бижу на европейската природа. Географското положение на Странджа, интересната палеонтологична история и характерния климат са причина единствено тук да се запазят уникални растителни и животински видове и съобщества, характерни за Европа във времената преди Ледниковата епоха. Реликтите от това време  - странджанска зеленика, странджанско бясно дърво, странджанска боровинка, колхидски джел, в днешно време са намерили своя последен европейски дом в Странджа. Още хиляди растителни и животински видове могат да се наблюдават тук, а безбрежните гори, чистите реки, топлите черноморски брегове, богатото историческо наследство на планината обгръщат с мистиката на отдавна отминали времена. Все още добре запазена и далеч от обичайните туристически маршрути, Странджа е едно от последните места на непокътнатата, дива и прекрасна природа на България.



БЛАГОДАРЕНИЕ НА
 
ЗА КОНТАКТИ
София 1233
кв. Банишора,
бл.54, вх. Д, ет. 2, ап. 86
тел. 02 / 931 61 83
тел. 02 / 831 1 841
e-meil: bbf@biodiversity.bg
www.bbf.biodiversity.bg



© 2000-2009 Българска фондация Биоразнообразие. Всички права запазени Уеб дизайн и разработка Webrix - www.webrix-studio.com